Диагностика и лечение на глиобластом

Диагностика и лечение на глиобластом

Глиобластомът (GBM) е един от най-агресивните и често срещани злокачествени мозъчни тумори. Въпреки че глиобластомът се наблюдава най-често при възрастни, той може да засегне всички възрасти. Отличава се с тенденцията да расте бързо, да се разпространява в околните тъкани и с резистентността си към лечение.

Туморът произхожда от глията, поддържащите клетки на мозъка, и обикновено се среща във фронталния и темпоралния лоб. Въпреки това, може да се разпространи и в други области на мозъка. Този тумор, който често се проявява със симптоми като главоболие, гърчове и зрителни и говорни нарушения, обикновено е в напреднал стадий при поставяне на диагнозата.

Глиобластомът се счита за едно от най-предизвикателните заболявания в съвременната медицина, тъй като носи висок риск от рецидив, въпреки възможностите за лечение. Следователно, ранната диагностика, мултидисциплинарният подход и персонализираното планиране на лечението са от решаващо значение. Въпреки че преживяемостта може да бъде удължена с ранна диагноза и подходящо лечение, GBM в момента се счита за един от най-трудните за лечение мозъчни тумори.

Какви са симптомите на глиобластома?

Заболяването, което обикновено прогресира коварно, може да се прояви с леки симптоми в ранните етапи. Въпреки това, с нарастването на тумора, той може сериозно да засегне мозъчната функция, което води до неврологични проблеми. Тъй като са засегнати различни области на мозъка, се наблюдава влошаване на когнитивните, сензорните и двигателните функции. Следователно, глиобластомът е заболяване, което пряко застрашава както физическото, така и психическото качество на живот.

Основните симптоми на глиобластом могат да бъдат изброени, както следва:

• Главоболие: Главоболие, което е особено силно сутрин и не се облекчава от обикновени болкоуспокояващи
• Гадене и повръщане: Те се появяват поради повишено вътремозъчно налягане
• Припадъци: Епилептични припадъци може да са първият симптом
• Проблеми със зрението: Двойно виждане, замъглено виждане или загуба на зрение
• Нарушения на речта: Затруднено намиране на думи, забавен или неясен говор
• Промени в личността и поведението: Внезапен гняв, депресия, тревожност, социално отдръпване
• Когнитивни проблеми: Разсейване, загуба на паметта, забавено мислене
• Загуба на двигателни умения: Слабост, изтръпване, нестабилност в ръцете или краката, затруднено ходене
• Изтръпване или мравучкане: Загуба на сетивност в определени части на тялото
• Объркване: Замъглено съзнание, дезориентация
• Проблеми с контрола на уринирането и червата: Те се появяват особено, когато туморът притиска гръбначния мозък или свързаните нервни области
• Умора и слабост: Липса на енергия, затруднения с ежедневните дейности
• Загуба на слуха или шум в ушите: Туморът е разположен в темпоралния лоб. Координация нарушение: Затруднения с фините двигателни движения, намалена координация между ръцете и очите

 

Причини и рискови фактори за глиобластом

Точната причина за глиобластома (GBM) все още не е напълно изяснена. Научните изследвания обаче показват, че генетични мутации, дефекти в механизмите, контролиращи клетъчната пролиферация, и фактори на околната среда играят роля в развитието на този тумор. Докато растежът и деленето на мозъчните клетки обикновено са регулирани, този механизъм е нарушен при глиобластома.

Клетките растат неконтролируемо и започват да увреждат здравите тъкани. Мутациите в тумор-супресорните гени, нарушаването на механизмите за възстановяване на ДНК и загубата на функция на протеините, участващи в клетъчния цикъл, се считат за основните биологични причини за GBM.

Основните рискови фактори, които играят роля в развитието на глиобластом, са следните:

• Генетични мутации: Промени в гени като EGFR, PTEN и TP53 могат да предизвикат развитие на тумор.
• Фамилна анамнеза: Макар и рядка, рискът може да се увеличи при хора с фамилна анамнеза за мозъчни тумори.
• По-напреднала възраст: Глиобластомът е най-често срещан при хора на възраст между 50 и 70 години. Мъжки пол: Честотата е малко по-висока при мъжете, отколкото при жените.
• Радиационно облъчване: Рискът може да се увеличи, особено при хора, изложени на високи дози йонизиращо лъчение.
• Нарушения на имунната система: Заболявания, които отслабват имунната система, като ХИВ, или употребата на имуносупресивни лекарства могат да бъдат рискови фактори.
• Професионални и екологични фактори: Излагането на химикали, тежки метали или вредни промишлени вещества са сред възможните рискови фактори.
• Генетични синдроми: Наследствени заболявания като синдром на Ли-Фраумени и синдром на Тюркот могат да предразположат към развитие на глиобластом.
• Предшестващи мозъчни тумори: Глиомите с по-нисък клас са изложени на риск от развитие в глиобластом с течение на времето.

 

Как се диагностицира глиобластом?

В първата стъпка се извършва обстойна оценка на медицинската история на пациента и се вземат предвид оплаквания като главоболие, гърчове, проблеми със зрението или говора. След това се извършва неврологичен преглед, като се тестват функции като рефлекси, мускулна сила, баланс и координация. Образните методи са от решаващо значение за окончателната диагноза. Магнитно-резонансната томография (MRI) е най-чувствителният метод за демонстриране на размера, местоположението и връзката на тумора с околните тъкани. Компютърната томография (CT) също може да предостави допълнителна информация в някои случаи.

За окончателна диагноза е необходима биопсия. По време на биопсията тъканна проба от тумора се изпраща за патологично изследване, където под микроскоп се определят видът, степента и генетичните характеристики на тумора. Молекулярни тестове могат да се използват и за анализ на генетични мутации; това е от решаващо значение както за прогнозиране на прогнозата, така и за избор на подходящ план за лечение. Когато се постави диагноза глиобластом, обикновено се разработва персонализиран протокол за лечение въз основа на оценка на стадия на заболяването и общото здравословно състояние на пациента.

Как се лекува глиобластом?

Глиобластомът (GBM) е един от най-агресивните и бързо прогресиращи видове мозъчни тумори. Следователно, лечението изисква както мултидисциплинарен подход, така и персонализирано планиране. Въпреки че пълното отстраняване на тумора не е възможно, целта на лечението е да се намали туморната тежест, да се забави прогресията на заболяването, да се удължи преживяемостта и да се подобри качеството на живот на пациента.

Планът за лечение се разработва, като се вземат предвид възрастта на пациента, общото здравословно състояние, местоположението на тумора в мозъка и генетичните характеристики.

Основните методи, използвани при лечението на глиобластом, са следните:

• Хирургично лечение: Първата и най-важна стъпка обикновено е операция. Неврохирурзите се стремят да отстранят тумора възможно най-безопасно. Пълното отстраняване често не е възможно, тъй като глиобластомът може да се разпространи бързо в здрава мозъчна тъкан. Следователно, туморните клетки остават след операцията. Въпреки това, премахването на голяма част от тумора допринася за лечението и облекчава симптомите на пациента.
• Лъчетерапия: Лъчетерапията се прилага след операцията, за да се насочи към всички останали туморни клетки. Това лечение, което използва високоенергийна радиация, помага за спиране на пролиферацията на туморните клетки и тяхното свиване. Обикновено се прилага в сесии с продължителност няколко седмици.
• Химиотерапия: Химиотерапевтичните лекарства се използват заедно с или след лъчетерапия. Най-често предпочитаното лекарство е темозоломид. Това лекарство предотвратява деленето на туморните клетки, като причинява увреждане на ДНК. В някои случаи може да се предпочетат различни химиотерапевтични средства или лекарствени комбинации.
• Таргетни терапии: През последните години са разработени персонализирани подходи за лечение на глиобластом, базирани на молекулярни характеристики. Лекарства, които са насочени специфично към туморните съдове, могат да забавят растежа на тумора, като блокират храненето им.

Нови методи за лечение на глиобластом:

• Имунотерапия: Изследват се лечения от ново поколение, които укрепват имунната система срещу туморните клетки. Имунотерапиите могат да се използват при някои пациенти в клинични изпитвания.
• Полета за лечение на тумори (TTF): Това е иновативен метод на лечение, който използва електрически полета, за да инхибира деленето на туморните клетки. Може да се използва в допълнение към стандартните лечения.
• Палиативно лечение: Тъй като пълният контрол на тумора е труден при напреднал стадий на глиобластом, палиативните грижи са от решаващо значение. По време на този процес се полагат усилия за подобряване на качеството на живот на пациента чрез контрол на болката, терапия на гърчовете, психологическа подкрепа и хранителни корекции. Ранната диагноза и редовното проследяване играят решаваща роля в лечението на глиобластома. Отговорът на лечението се следи с редовни ЯМР сканирания. Освен това, общото състояние на пациента, неврологичната функция и качеството на живот се оценяват непрекъснато.

Благодарение на новите методи и клиничните изследвания, предлагани от съвременната медицина, обещаващи постижения в лечението на глиобластома се наблюдават всеки ден.