Повишеното количество мастни клетки нарушава естрогенния баланс и високите му нива пречат на овулацията. Също така затлъстяването засилва колебанията в нивото на инсулина и предизвиква отделянето на повече тестостерон, което също възпрепятства овулацията. Овулацията при жени със затлъстяване, се нормализира с намаляване на теглото.

Затлъстяването при мъжете влияе неблагоприятно на тестисите и производството на сперма.

При жени с много ниско тегло, естрогенът, който основно се отделя от мастните клетки, е под нормалните си нива и това води до безплодие. Ако количеството на мазнините в тялото е с 15% по-ниско от нормалните стойности, това може да е причина за безплодие. Такива случаи се наблюдават при жени, страдащи от хранителни разстройства като анорексия.

Жените с аменорея нямат овулация. Фактори като хормонални проблеми, нарушения във функцията на щитовидната и надбъбречните жлези, стрес, ниско телесно тегло или затлъстяване могат да причинят нарушения в овулацията. За повечето такива пациентки възможността за забременяване е много малка.

Ако резултатът от изследването на фоликулостимулиращия хормон (FSH), което се прави на 2-3-ия ден от началото на менструацията, покаже завишени нива, трябва да се обърне внимание.

FSH повишава нивата си след 37 годишна възраст. Макар и рядко, увеличението на количеството FSH може да се установи 7-10 години преди навлизането в менопауза. С напредването на възрастта нарастват и нивата на този хормон, а способността на яйчниците да произвеждат здрави яйцеклетки намалява.

Жените с високи нива на FSH трябва да бъдат уведомени, че шансът за забременяване при тях е по-малък. При подходящи други условия се прилага медикаментозно лечение.

Приема се, че плодовитостта намалява с възрастта. Шансът жени на възраст от 20 до 35 години да забременеят при нормален месечен цикъл е 25-30%, а при жени след 40 години, този шанс спада до 5%.

Възрастта е важен фактор при процедурите за асистирана репродукция. Причината за това е, че качеството на женските яйцеклетки се влошава с напредване на възрастта. С цел установяване на нивото на фертилитета се взима кръвна проба на третия ден от месечния цикъл и се изследват нивата на фоликулостимулиращия формон и естрадиола. С помощта на ултразвук може да се установи капацитета на яйчниците.

Синдром на поликистозните яйчници е един от най-често срещаните проблеми при жените, които се обръщат към центровете за лечение на безплодие, с цел да заченат.  При наличие на това заболяване не се наблюдава редовна овулация.

Поликистозни яйчници

Поликистозни яйчници е диагноза, която не бива да се бърка със синдрома на поликистозните яйчници. При много жени, прегледът с ултразвук може да покаже поликистозни яйчници, но да се наблюдават нормални хормонални и клинични показатели. Поликистозни яйчници се наблюдават при 20% от жените.

Синдром на поликистозни яйчници

Синдромът на поликистозните яйчници представлява група от симптоми и описва патологията на заболяването. Проявява се с формирането на множество малки доброкачествени кисти в яйчниците. Първоначално, тези образувания се намират във фоликулните торбички около яйчниците. Симптомите са: продължителна менструация, аменорея (липса на менструация), необичайно окосмяване и напълняване.

Как се различават двете диагнози?

При поставяне на диагноза е важно да се отчетат хормоналните стойности в кръвта. Нивата на андрогените, на лутеинизиращия и фоликулостимулиращия хормон в кръвта са особено важни. Кръвните стойности на прогестерона, получени на 21-ия дена от месечния цикъл, дават информация за това дали е имало овулация или не.

Как се лекува?

При пациентки, които се оплакват от нередовна менструация, напълняване и окосмяване се предписват хормонални противозачатъчни. При пациентки, които страдат от безплодие се предписват медикаменти стимулиращи овулацията и хормонални инжекции.

Запушването на маточните тръби е една от най-често срещаните причини за безплодие. Това състояние често се наблюдава при жени, които са имали инфекции или болести, предавани по полов път или им е правена апендектомия. Ендометриозата, която причинява вътрешно кървене, също може да причини запушване на маточните тръби.

Миомата и полипите не са пряко свързани с безплодието, но могат да го повлияят в зависимост от местоположението си. Те могат да попречат на преминаването на спермата и на спускането на яйцеклетката към матката.

И двете са доброкачествени образувания. Полипите се появяват, когато тъкан от вътрешния слой на матката нарасне и навлезе навътре към маточната шийка. С нарастването на миомата, ендометриалната тъкан над нея се разпъва и това влошава кръвоснабдяването й. В този случай, дори ембрионът да достигне матката, може да настъпи спонтанен аборт именно поради влошеното кръвоснабдяване.

Полипите могат да се отстранят чрез хистероскопия. При лечението на миома се използват медикаменти или хирургична операция.

Ендометриозата е заболяване, което се среща по-често в репродуктивна възраст и включва много неизяснени фактори по механизма на формирането си и влиянието й върху забременяването.

Ендометриозата е състояние, при което тъкан от ендометриума, който е най-вътрешния слой на матката и който по време на менструация се изхвърля с менструалната кръв, се отлага върху мускулния слой (миометриума) и външната повърхност на матката, върху коремната стена, яйчниците и други части на тялото. При всяка менструация тези тъкани кървят.

Най-честото оплакване при ендометриоза е силната болка по време на менструация. Болката се проявява през първия ден и се увеличава през следващите дни. Това е типичен симптом на ендометриоза. Той е често срещан в напреднала възраст и при жени, които не са раждали.

Приблизително 10% от жените в репродуктивна възраст имат това заболяване. При жени на възраст до 20 години със силно болезнена менструация, се открива ендометриоза в 47-65% от случаите. Ендометриоза се наблюдава при 20-50% от жените с репродуктивни проблеми.

Тъй като около една трета от случаите на безплодие се дължат на мъжа, една от първите стъпки е изследването на спермата. След въздържание от секс в продължение на 2-4 дни се взимат проби за изследване, които се получават чрез еякулация. Пробата трябва да бъде донесена в лабораторията не по-късно от час след получаването й. При анализа на спермата се отчита броя сперматозоиди на милиметър, динамиката и структурата на сперматозоидите, киселинността на спермата.

Тъй като спермогенезата може да се повлияе от различни фактори като пушене, употреба на алкохол, температура, инфекции и медикаменти, при неблагоприятни резултати изследването може да се повтори след 2-3 месеца.

Мъже, които имат понижен брой сперматозоиди е препоръчително да си направят хромозомно изследване. Ако се установи генетичен фактор в мъжкото безплодие (напр. дефект в У хромозомата), той може да бъде предаден на следващото поколение. Хромозомни изменения се наблюдават при 6% от мъжете със сериозни проблеми с плодовитостта.

Напълно възможно е мъж, който има деца, с времето да развие безплодие по различни причини, например ако има варикоцеле. Варикоцеле е абнормено разширение на вените, обвиващи тестиса и е основна причина за мъжки стерилитет.

Да, възможно е – при оплождане ин витро. Тогава спермата трябва да се аспирира директно от тестисите с инжекция.