Център за лечение на сарком

Според района на първоначалната поява на атипични клетки, се дефинира като:

• Първичен рак – развива се от дегенериращите клетки на костната тъкан.
• Вторичен – ракът от друга част на тялото уврежда съседна костна тъкан, или да допринася за метастазни лезии в костите.

По вид на клетките, от които е образуван патологичният фокус, се различават видове сарком  като симптоми и прояви:

• Периостален сарком – развива се във външната обвивка на костта, често се локализира близо до колянната става, на пищяла. Той се развива бавно, а не агресивно, метастазите не се разпространяват бързо.
• Остеосарком – Това е най-често срещания първичен рак на костите. Много опасна форма на рак, която се характеризира с агресивно развитие и бърза поява на метастази. В същото време признаците на болестта в ранните стадии на развитие на практика не се усещат, което води до пренебрегване на онкологичния процес. Най-често остеосаркомът засяга дългите тръбни кости, особено бедрената кост и на горните крайници. Той е по-характерен за младата възраст, когато все още костите не са завършили напълно своето развитие и засяга предимно мъже под 35 години. Първоначалните симптоми могат да бъдат болка, подуване, покачване на температурата, счупване в засегнатата от раковия процес област, загуба на тегло.
• Сарком на Юинг – засяга младите хора – най-често деца около 10 годишна възраст, но може да засегне и хора до около 30 годишна възраст. Рядко се диагностицира, но се отнася към изключително опасните форми на рак. Този вид рак се развива в нервната тъкан, която се намира в костния мозък. Метастазите се разпространяват от лимфната и кръвоносната система и се развиват бързо. Засяга тазовите кости, бедрената кост и ребрата. Ранни симптоми са подуване и болезненост в засегнатата област, загуба на тегло, повишаване на температурата и анемия.
• Хондросарком – това е вид рак, който засяга хрущялната тъкан в костите и обикновено се развива в тазовите кости, горните крайниците и раменната кост. Характерен е за хора на възраст между 40 и 60 години. Обикновено в началните етапи на заболяването пациентите нямат никакви характерни симптоми, докато образуванието не нарасне до размери, при които може да бъде опипано лесно. Диагнозата може да се постави чрез изследване със скенер, при което може да се открие засегнатата от раковия процес хрущялна тъкан.

Някои от признаците на сарком са:

• първоначално лека болка, която се увеличава във времето, обикновено не е чувствителна към аналгетици, става по-интензивна през нощта, независимо от костната мобилност;
• бърза умора, слабост, сънливост, летаргия, намалена ефективност;
• подуване на тъканите около костта и подуване на ставите;
• разширяване на лимфните възли, разположени близо до мястото на болката;
• ограничена подвижност на ставата;
• локално повишаване на температурата на кожата, разположено над тумора;
• недостиг на въздух;
• деформация на засегнатата част на тялото;
• слабост или нетипична походка;
• мравучкане или изтръпване на крайниците.

Поради липсата на ясни симптоми се извършва всеобхватна диагноза, която включва:

• медицински преглед;
• кръвен тест за онкомаркери;
• биопсия;
• радиография;
• компютърно или магнитно резонансно изображение;
• сканиране на костите чрез сцинтиграфия.

В зависимост от вида сарком се използват различни методи на лечение. Процесът на лечение взема пред вид здравето на пациента, възрастта му и хода на заболяването.

Най-честите методи за лечение на сарком са:

• Хирургична интервенция. Провежда се при почти всички пациенти. Операцията цели да премахне колкото е възможно повече ракови клетки и околните здрави клетки, за да се предотвратят рецидиви. В съвременната медицинска практика се прилага подход за премахване на злокачествената формация без ампутация на крайниците или други засегнати части на тялото. Засегнатият участък от костта се реконструира чрез използване на костен цимент или костна тъкан от друга част от тялото на пациента или от донор. При отстраняване на големи участъци от костите се поставят импланти.
• Химиотерапия – анормалните клетки се унищожават чрез венозно или тъканно приложение на химиотерапивтични агенти. Тя може да бъде извършена преди операцията, за да се намали тумора и да се улесни неговото отстраняване, както и след операция за унищожаване на останалите ракови клетки.
• Радиационна терапия – високоенергийни рентгенови лъчи се изпращат до тумора, за да убият раковите клетки. Продължителността на лечението се определя от лекарския екип.
• Брахитерапия – директно в тумора се въвежда източник на радиоактивно въздействие, който разрушава атипичните клетки, но запазва здравите клетки.
• Нискоинтензивна електрорезонансна терапия – използва се в комбинация с лекарства, които съдържат калций и автохемохимиотерапия. Помага в борбата срещу метастазите в костната тъкан.
• Кибернож – отстраняване тумора чрез стереотактична радиохирургия. Характеризира се с минимален травматичен ефект върху тъканта, кратък период на възстановяване и липса на усложнения.
• Радиочестотна аблация – вкарва се игла, която излъчва високочестотни радиовълни директно в самата злокачествен тумор. Методът е точен и безопасен.

Най-популярните методи за лечение на сарком са: Кибернож, роботизирана хирургия Da Vinci робот, радиочестотна аблация.